Скоро гледах един филм по телевизията, който се казва „Going the distance” – разказ за двама влюбени, които живеят в два различни щата и страдат от факта, че се виждат рядко.
Типична американска романтична история с много банални моменти, но и с много реалистично олицетворение на това какво означава „връзка от разстояние”
Часове по телефона, часове пред скайп, часове на път и още толкова часове, прекарани в самота.
Моят личен опит беше потресаващ. С 10-часова времева разлика, плюс десетки хиляди километри разстояние между нас, 24 часа път със самолет и липса на компютри. Не проработи.
Връзката от разстояние не е за всеки. Огромните паузи в чакане на следващата среща са изпълнени с несигурност. Моментите на щастие рязко се сменят с миговете на съмнение и тъга. Струват ли си безсънните нощи, прекарани в чудене дали това наистина си заслужава? Или пък, какво ли прави в момента – дали е сам вкъщи или на парти с приятели… а дали там има други жени?
В действителност, тежки или не, връзките от далечно разстояние са най-логичният резултат от глобализацията. Но те могат да бъдат и едно много гъвкаво и стойностно изпитание за собственото ти Аз. Независимо от резултата, независимо от това „дали ще се получи”.
Всички тези размисли, колебания, моменти на изкушение, на привличане от всичко, по-достъпно, са пряк път към опознаването на твоята най-откровена душевност.Физически отдалечен от любимия човек, много по-стойностно оценяваш колко глупави и повърхностни са били всички онези дребнави ревнивости, дразнения, недоволства, караници и спорове.
И ако след цялото това време, прекарано в самота, все ощемислиш за онова човече, което те кара да се усмихваш, да се ядосваш, да плачеш… значи цялото чакане си струва. Тогава се научаваш да бъдеш търпелив. Научаваш се да чакаш, а търпението ти се захранва от любовта.
Усещаш и свободата – научаваш се да правиш нещата, които обичаш, да отделяш време за себе си, да живееш пълноценно и да умееш да чакаш. Но не онова чакане, в което отчаяно вдигаш ръце и се предаваш. Не, научаваш се да бъдеш жив, очаквайки щастието, за което така силно копнееш.
Научаваш и най-ценния урок. Този, че когато си откровен със себе си – всичко, което животът ти поднася, рано или късно се оказва, че е било само и единствено „за добро”. И тогава спираш да мислиш за това „какво ще стане”, „дали не е у тях или на парти с приятели”, „а дали там има други жени…”.
Така че, без значение дали ще съумееш да задържиш тръпката от любовта към човека, който е на хиляди километри от теб, връзката от дистанция е нещо, което всеки трябва да изживее поне веднъж. С всички сладки и горчиви моменти, малки жестове и искрени писма любовта от разстояние е най-истинското изпитание за чувствата.
Все пак никога не трябва да забравяме, че когато наистина има желание, рано или късно се намира и начин.
177
