Свети Валентин живял през I век и бил епископ на Терни, централна Италия.
Бил известен с това, че лекувал болните и сключвал бракове против волята на римските императори, които преследвали християните.
Затова е осъден на мъченичество. Но славата му не свършила и няколко века по-късно един хитър папа се възползвал от нея, за да създаде религиозен празник за влюбените.
Днес ще се запознаем с истинската история за Свети Валентин, покровителят на влюбените.
Свети Валентин в 8 дати:
- 176 сл. Хр. се ражда в Терни.
- 197 е обявен за епископ на града.
- 270-272 е преследван от император Аврелиан и е арестуван и изпратен в затвора.
- 14 февруари 273 г. умира мъченически на над деветдесет годишна възраст
- 14 февруари 496 г. папа Геласий I го провъзгласява за светец мъченик и покровител на влюбените.
- 1618 г. След различни събития, останките му са пренесени в Терни в базиликата, която носи неговото име.
- 1644 г. става покровител на Терни.
- 1969 г. Църквата отменя празника на влюбените от църковния календар.
Валентино от Терни
На 14 февруари е празника на влюбените – ден, в който всички влюбени по света си разменят пожелания и празнуват връзката си.
Но кой е всъщност този Светец? И как се заражда този толкова празнуван в целия свят празник?
Прелиствайки агиографиите, има няколко фигури, които носят неговото име, но Свети Валентин, който всички свързват с празника на любовта, е Валентино от Терни , убит мъченически в Рим по времето на римския император Аврелиан.
Лечител и кротък човек, Свети Валентин е светец в “световен мащаб“, тоест почитан от католици, православни и англиканци. Той е роден в Терни през 176 г. от заможни родители.
Приел християнството и надарен с тауматургични сили, обявен е за епископ на своя гр. Терни, Умбрия, през 197 г.
Между 270 и 272 г. по време на преследванията на християни, по нареждане на римския император Аврелиан, той е бил затворен, бичуван и осъден на смърт.
Изглежда, че той е обезглавен на Виа Фламиния, извън портите на Рим, по заповед на префекта Плачидо Фурио, вероятно на 14 февруари 273 г. на възраст около 97 години.
Валентино не е само Светец на Терни в област Умбрия. Много други италиански общини са си “гарантирали“ неговото покровителство:
– Например Бусоленго (Верона), където се чества празника на Свети Валентин от повече от 500 години;
– Садали (Каляри), където е считан за закрилник на браковете;
– Вико дел Гаргано (Фоджа);
– Брено (Бреша);
– Сан Валентино Торио (Салерно);
– Чиаселис ди Мортеляно (Удине);
– Куинто ди Тревизо (Тревизо).
Малко исторически източници
Първата историческа информация за Валентино от Терни е относно неговата смърт.
Най-старата е намерена в църковен документ, датиращ от периода между края на V век и началото на VI, Martyrologium Hieronymianum, според който светецът наистина умира на 14 февруари.
Втори по-късен документ от VIII век, Passio Sancti Valentini, разказва пък някои подробности за мъченичеството (изтезания и нощно обезглавяване) и потвърждава присъствието на трима християни, дошли да се помолят върху тялото му, които също биват мъчени, ставайки светии Прокул, Ефебо и Аполонио.
Същото се случило и със Свети Кратон, професор по риторика, кръстен от самия Валентино.
Други агиографии обаче говорят широко за светостта на живота на Валентино.
Цялото му съществуване било прекарано в името на милосърдието и смирението и било осеяно с чудодейни интервенции, които лекували всякакъв вид болни. Многото последователи, които имал в Рим по време на империята на Клавдий и по-късно на Аврелиан, обаче, не били в негова полза, а напротив, направили го непопулярен за властите, които за това го преследвали.
Към това се добавя и фактът, че Валентино организирал тайно редица сватби, изрично забранени от император Клавдий.
Капката, която накарала вазата да прелее, според разкази, които смесват история и легенда, било честването на сватбата между християнката Серапия и езическия римски легионер Сабино, която Валентино отслужил, защото младата жена била болна и на път да умре, а Сабино не искал да я изостави.
Двамата съпрузи умрели заедно по време на сватбената церемония, а Валентино бил осъден на смърт.
Празникът Свети Валентин, в който има пръст папата
За да обясним как се е родил митът за Свети Валентин, покровителя на влюбените, трябва обаче да изчакаме 496, годината, в която папа Геласий I обявил епископа на Терни за свещен мъченик и решил да използва славата си, за да се противопостави на все по-широко разпространената езическа практика – тази на луперкалиите, обреди използвани от гърците, италианците и римляните.
Те се чествали на 15 февруари, в чест на боговете Пан, Фавн и Луперк и били свързвани с плодородието. Състояли се в жертване на животни и в омърсяване на участниците (голи мъже и жени) с кръвта им.
С течение на времето обаче, те станали твърде безнравствени и поради тази причина папа Геласий решил да ги премахне, заменяйки ги с християнски фестивал, посветен на влюбените, които предстои да се оженят.
Изместил го с 1 ден назад, от 15 на 14 февруари. Според църковния календар началото му било на 14 февруари 496 г.
Птиците в небето и любовта на земята
От друга страна, англосаксонски източници твърдят, че връзката между датата на смъртта на мъченика и основаването на празника на влюбените се е осъществила едва в средновековието, през XIV век, благодарение на писанията на Джефри Чосър (1343-1400), англосаксонски писател смятан за баща на английската литература.
Теорията на Чосър, която със сигурност не е религиозна, се основава на разпространеното по онова време вярване, че 14 февруари е денят на чифтосването на птиците в небето и следователно, като допълнение, на любовта на земята.
Теорията е разпространена чрез стиховете на дворцовият савойски поет Отон дьо Грандсън (1238-1328 г.), служещ в двора на Англия и от тук се родила традицията да се разменят любовни картички и цветя на тази дата, имитирайки самият Свети Валентин, за който се говорело, че дарявал цветя от градината си на млади хора, които го посещавали.
Едно нещо изглежда сигурно: във вековете, непосредствено след смъртта му, популярността на Валентино изчезва подобно на тази на всички мъченици, но когато преследванията на християните приключили и през следващите векове, тя отново се разпространила широко и не само в Италия, но и в Обединеното кралство и Германия, особено в Бавария.
Всъщност, изглежда, че някои реликви са преместени в Дъблин и в Пасау, баварски град, през 764 г. В местната църква Сан Валентино е изобразен с болно дете, излегнато върху коленете му, в памет на неговите тавматургични сили.
От останките му обаче има несигурни информации. Известно е, че Валентино е погребан в гробищна местност в Терни (на снимката) близо до мястото, където по-късно е построена посветената на него базилика.
Първите официални документи са тези, които съдържат заповедта, подписана от папа Павел V през 1605 г., за започване на проучване на останките на светеца и тези, които съпътстват официалното му погребение, което се провежда в базиликата в Терни през 1618 година.
Изчезнал от календара, но специалист при лекуване на епилепсия
- Изчезнал от календара
Между ХІХ и ХХ век празникът на влюбените станал много популярен и обичайът да се разменят любовни билети се разпространил в цяла Европа и света. Религиозната конотация избледняла напълно. Вероятно поради тази причина през 1969 г. католическата църква решила да я отмени от църковните тържества и от този момент Свети Валентин изчезнал от календара, заменен на 14 февруари от светиите Кирил и Методи.
Но в колективното въображение и в историята на Църквата, светецът от Терни изобщо не е заличен и остава неразривно свързан с влюбените.
- Специалист в лекуването на епилепсия
На Свети Валентин се приписват много чудеса, преди всичко различни изцеления на деца, страдащи от епилепсия, едно от най-известните е изцелението на сина на философа оратор Кратон от епилепсия, а друго е възстановяване на зрението на дъщерята на своя тъмничар, преди екзекуцията.
Други чудеса пък засягат сферата на любовта: Валентино е помирил много влюбени.
Говори се например, че двама млади се скарали на улицата и светецът им подарил роза, като ги поканил да съберат ръцете си и да я държат заедно. Двамата веднага се помирили.
За други двама влюбени в криза се казва, че им дарил летящи гълъби, които успели отново да върнат любовта в сърцата им.
Изразът „гълъбчета“ вероятно се отнася до двамата влюбени от тази легенда.
Изпратете и вие Любовна Картичка за 14 февруари – денят на Свети Валентин
121
