– Любовта се усеща предимно вечер. Когато я няма…
Стъмва ли се сякаш нещо ме хваща за гърлото и ме стиска. А пред очите ми – мъгли.
– Ти добре ли се чувстваш? Как живееш сега? Пълни ли са ти дните?
Вярвай ми много въпроси имам да ти задам, но ги трупам в мене, защото знам, че няма да ми отговориш.
Както винаги не си…Щастлив ли си? Ама не на ужким.
Забрави ли ме? Тъй лесно?

Аз не мога. Искам и не мога. Разяжда ме тая проклетия от вътре. Вече не е любов, гробна тишина е.
Ни на храната усещам вкуса, ни на живота.
На сълзите си знам. И знам цвета на утринното слънце, което ми носи промяна…
Теб те няма.

Всяка вечер водя монолог. Няма ангели и демони в мен да се борят. Умряха. В бездната са.
Питам се как успя?! Как можеш спомени да закопаеш?!
Аз не мога…

Мене всичко ме трогва.
Мен ме натъжава, влудява, изгаря.
Аз не мога да трия хора като с гума. Те сами си се трият.
– Сърцето ти здраво ли е?!
Поздравления!
Моето не е. Счупено, залепено и пак на сол.

Бих искала да запазя самообладание и да ти пожелая късмет.
Някой ден сигурно ще е.
Не и сега…
Не ми казвай да спра да плача.
Не ми казвай, че не е края на света като Ти си моят свят!

Вече съм убедена, че не живота е Жесток, а хората…

Приключвам.

За мен никога няма да бъдеш Сбогом…

Иси /Isi/

11
loading...

Може да ти хареса също...

Коментари ♡

Copyright © 2019 Слънчо Обичкам Те - All Rights Reserved

Начало ↑