Отвори очите си, та ти ме познаваш от векове!

Скъпи господин Х, нали не си мислиш, че се познаваме от този живот? Недей, би било твърде наивно да го мислиш. Това, което наричаме съдба и карма, не е нещо в сферата на фантазиите, това е нещо реално колкото реални сме ние. Защото именно ние изграждаме кармата си. И да, ние с теб се познаваме от преди, при това от векове. Били сме рамо до рамо, обичали сме се, грижили сме се един за друг. Винаги! Затова съдбата ни среща и в този живот. Като всяка съдбовна любов се срещаме в момент на трудност за единия или за двамата, в момент в който трябва да си помогнем в нещо важно, в момент, в който трябва да те излекувам с любовта си, а ти да ми помогнеш да продължа напред. Дори в момент, в който душата ми е объркана, а пътят ми е наникъде. Или когато ти се чувстваш изгубен, а аз идвам, за да ти вдъхна сили. Няма значение точно какъв поводът, но винаги има такъв. Никога нищо не се случва случайно. Дори да не вярваш в съдбата и преражданията, дори да не вярваш във влиянието на планетите върху хората, това не те спасява от кармата. Дори да не го признаваш заради високото его и човешкия разум, ти усещаш силата на връзката, която ни свързва. Това е сребристо-синята нишка, която свързва всички хора, които са били заедно и преди, независимо от техните отношения.

Знам, че и ти усещаш тази силна връзка, защото сърцето не може да бъде заблудено. Знам, че всеки път, когато погледнеш в очите ми виждаш тази любов, която познаваш от стотици години, виждаш онази душа с която вече си бил, чувстваш магията… Знам, че четеш душата ми само с един поглед, знам, че ни свързва силна телепатия. Няма по-прекрасно нещо от тази любов и нищо по-силно от съдбата. Да, може да е трудно. Но нали за това се раждаме на тази земя, за да излатим дългове, да уравновесим кармата си, за да израстнем. Всичко това се случва тук, в ада, наречен Земя. Тук страдаме, тук плачем. Но и тук се срещаме отново и отново в човешки образи. И въпреки трудностите, препятствията и пречките, ние се срещаме да се обичаме и да си помагаме. Понякога човек среща сродната си душа навреме. По-често обаче, я среща късно в живота. Случва се да има пречки, случва се да трябва по-спешно да се уравновесява кармата с друг човек. Получават се разминавания. Понякога има колебания, несигурност и страх. Но винаги срещата между сродни души има отличителни белези. Истинската любов не може да бъде сложена в окови, тя лети във времето и пространството, тя е свободна и затова е толкова силна. А аз, затова харесвам астрологията. Тя дава отговори на толкова много въпроси… Цялата истина е там, горе, във Вселената. И колко по-лесно биха живяли хората, ако всички вярваха и търсеха отговори в планетите. Щеше да царува безусловна любов, да се разбираме без думи, да има само добрина и предимно щастие… Всъщност щеше да е прекалено хубаво, за да е истина…

http://lifetime.bg/

10
loading...

Коментари ♡

Copyright © 2019 Слънчо Обичкам Те - All Rights Reserved

Начало ↑