Скъпи господин Х, нали не си мислиш, че се познаваме от този живот? Недей, би било твърде наивно да го мислиш. Това, което наричаме съдба и карма, не е нещо в сферата на фантазиите, това е нещо реално колкото реални сме ние. Защото именно ние изграждаме кармата си. И да, ние с теб се познаваме от преди, при това от векове. Били сме рамо до рамо, обичали сме се, грижили сме се един за друг. Винаги! Затова съдбата ни среща и в този живот. Като всяка съдбовна любов се срещаме в момент на трудност за единия или за двамата, в момент в който трябва да си помогнем в нещо важно, в момент, в който трябва да те излекувам с любовта си, а ти да ми помогнеш да продължа напред. Дори в момент, в който душата ми е объркана, а пътят ми е наникъде. Или когато ти се чувстваш изгубен, а аз идвам, за да ти вдъхна сили. Няма значение точно какъв поводът, но винаги има такъв. Никога нищо не се случва случайно. Дори да не вярваш в съдбата и преражданията, дори да не вярваш във влиянието на планетите върху хората, това не те спасява от кармата. Дори да не го признаваш заради високото его и човешкия разум, ти усещаш силата на връзката, която ни свързва. Това е сребристо-синята нишка, която свързва всички хора, които са били заедно и преди, независимо от техните отношения.
Знам, че и ти усещаш тази силна връзка, защото сърцето не може да бъде заблудено. Знам, че всеки път, когато погледнеш в очите ми виждаш тази любов, която познаваш от стотици години, виждаш онази душа с която вече си бил, чувстваш магията… Знам, че четеш душата ми само с един поглед, знам, че ни свързва силна телепатия. Няма по-прекрасно нещо от тази любов и нищо по-силно от съдбата. Да, може да е трудно. Но нали за това се раждаме на тази земя, за да излатим дългове, да уравновесим кармата си, за да израстнем. Всичко това се случва тук, в ада, наречен Земя. Тук страдаме, тук плачем. Но и тук се срещаме отново и отново в човешки образи. И въпреки трудностите, препятствията и пречките, ние се срещаме да се обичаме и да си помагаме. Понякога човек среща сродната си душа навреме. По-често обаче, я среща късно в живота. Случва се да има пречки, случва се да трябва по-спешно да се уравновесява кармата с друг човек. Получават се разминавания. Понякога има колебания, несигурност и страх. Но винаги срещата между сродни души има отличителни белези. Истинската любов не може да бъде сложена в окови, тя лети във времето и пространството, тя е свободна и затова е толкова силна. А аз, затова харесвам астрологията. Тя дава отговори на толкова много въпроси… Цялата истина е там, горе, във Вселената. И колко по-лесно биха живяли хората, ако всички вярваха и търсеха отговори в планетите. Щеше да царува безусловна любов, да се разбираме без думи, да има само добрина и предимно щастие… Всъщност щеше да е прекалено хубаво, за да е истина…
http://lifetime.bg/
87
